Драконовата пещера

пещерата с право се наричаше 'Драконова". Някога тук гъмжело от дракони, но малко по малко популацията им намалявала. Драконите били много свирепи и унищожавали всички, които дръзвали да дойдат на острова. Един ден, мистериозен пътник, успял да убие и последният от драконите. Тук се намираше свърталището на смъртожадните.

Бе тъмна и бурна нощ. Светкавици прорязваха тъмните облаци, а гръмотевици разтърсваха планините. Морето яростно биеше скалите сякаш искаше да ги сравни със земята. Алистър вървеше бавно към Драконовата пещера и мислеше за плана си. Тя искаше да се опита да проникне в замъка на мира и да вземе меча, който се предава по наследство. Имаше план, който можеше да я направи безсмъртна. Издирваше скъпоценности, които да направи хоркрукси. Естествено никой от смъртожадните не знаеше с изключение на най - добрата й приятелка. Тя смяташе да помогне на Алистър, но жената искаше да види колко от смъртожадните са готови да й служат. Тя сложи маската, която закри лицето й. Сега никой не можеше да познае заместник - министърката и учителка в Хогуортс. Алистър се подсмихна лукаво. След малко стигна до входа на пещерата и влезе вътре. Пещерата бе дълбока и мрачна. Също така бе доста влажна. В края й, в най - тъмното кътче, се намираше стола на Алистър, а около него други столове, направени от камък. Този от дясната страна бе предназначен за приятелката й. След като зае мястото си Джейсън вдигна ръкава на мантията си и натисна знакът на ръката си. Сега смъроадните трябваше да се магипортират при нея.

Василиса продължаваше да върви. Защо не се магипортираше ли? И тя не знаеше. Но просто обожаваше вятърът, който рошеше косата и, нощното небе, която караше студени тръпка да минават по тялото. Планът на Алистър беше велик - не можеше да го отрече. Да направинещо такова под носа на цялото министерство. Нещо, което се беше случило пред около двайсетина години. Същото. Абсолютно. И ако не ги заподозрееха, наистина щяха да са много зле. Но Драгомир знаеше, че няма да ги хванат. Бяха твърде добри. Някаква си Грейнджър, която се водеше за министърка, нямаше да успее да попречи на това приятелство, на този съюз. Скоро красавицата влезе в пещерата. Вътре беше хладно - трябваше да го признае. Но беше толкова приятно. Миришеше на влага. Нищо работа - сигурно. Момичето се озърна и видя приятелката си. Седна до нея и докосна пръстите на ръката и. Усмихна се.
- Нали знаеш, че няма да се измъкнеш сама? И двете ще си направим хоркрукси!

- Разбира се, разбира се! Вече съм набелязала две цели. Смятам да ударим първо Двореца на мира. Трябва обаче да изчакаме и останалите. Дали ще имат смелостта да дойдат след като са усетили Черният знак.
Василиса вдигна рамене. Лек вятър навлизаше в пещерата и галеше двете приятелки.
- Как върви с плана за влизането в Хогуортс? - попита Василиса.
- Супер! Вече съм ръководителка на Рейвънклоу и учителка по ЗСЧИ. Мен ако питаш Рейвънклоу е ужасен дом. Пълен с мътнороди - жената го произнесе с презрение.
Всилиса се усмихна, а Алистър продължи.
- Но разбрах, че ти ще си ръководителка на Грифиндор.
- Как... ти ще си учителка по ЗСЧИ! - учуди се Василиса без да обръща внимание на последните думи на приятелката си.
- Не мисли, че ще ги уча да се отбраняват срещу нас - Джейсън се изсмя ледено. - От тях биха излезли добри смъртожадни, но за това ще мислим после. Чудя се къде са останалите смъртожадни.
Василиса отново вдигна рамене. Двете приятелки седяха все така загледани напред, във входа на пещерата.

Когато Бастиян получи знак от "Знака" веднага разбра че ще има възмездие.Не се поколе ба застане на поста на Директо и Р-тел на дом Слидерин, защото можеше да убучи повече последователи.Веднага се запъти към "Драконовата пещера".Преди там имаха съвети смъртожадните и той се нядаваше и сега да имат там.Придвижваше се бързо, защото тъмнината бе със него.Когато стиган той не се учуди.пещерата бе същата като преди-мрачна и зловеща.Малко аврори се осмеляваха да вляват вътре.Когато Баст влезе вътре бяха само неговият началник(Алистър Джейсън) и (Василиса Драгомир).Бастиян не се баваше да попита:
-Е господарю, кои са следващите цели?
Охо кой се появи.Първо кажи какво става със стария план за влизане в Хог?-попита Алистър.
-Направо тече.-отговори Баст.
-Защо мислиш така?-попита Василиси.
-Как защо. защото съм директор на Хогуортс, преподавател по ГзМС и най-важното ръководител на дом Слидерин.-отгови подсмихващо се Бастиян.
-Това олеснява много задачата ни.Следваща цел е Двореца на Мира.-каза Алис.
-Охоу там живее "Щастливият принц"Целим се на високо, а?-попита г-н Швайнщайгер.
-Дам, чуда се дали да направим и резервно скривалища?-замисли зе боса.

Алистър се изсмя високо.
- Щастливия принц живee в двореца на безгрижието, но да се върнем на това защо сме тук.
Тримата замълчаха за момент, а след това Джейсън продължи.
- Надявам се, че към нас ще се присъединят още наши поддръжници. Смятам да ударим двореца на мира. Смятате ли да го направим скоро.
Двамата кимнаха. Алистър се усмихна.
- Сега аврорите са малко и са заети. Аз също мисля да ударим скоро. Въпросът е кога.
Лек вятър проникваше в пещерата и носеше мириса на мухъл. Изведнъж нещо изшумуля. Тримата смъртожадни скочиха. Алистър бързо измъкна пръчката си и извика:
- Авада Кедавра!
Лумна зелена светлина и една лисица падна мъртва.
- А, просто лисица - съобщи Джейсън сякаш нищо не се бе случило. - Смятам да ударим тази вечер. Вие какво мислите?
П.П. Под тази вечер не разбирайте днес. Това е времето на играта.