Замъкът на мира

Заглавие: Замъкът на мира Пон Ное 30, 2009 7:41 pm

Някъде далеч, на север, се намирал чуден замък. В него винаги царял мир и спокойствие. В замъка се пази голямо богатство. Наследствен прелестен меч се предава от поколение на поколение.

Няколко дни след събранието на смъртожадните Алистър реши, че трябва да атакуват. Всички се магипортираха близо до замъка и внимателно се промъкнаха до стените му.
- Бомбарда Максима - извика Алистър, за да строши масивната врата на замъка.
Заклинанието я удари и тя със силен трясък се стовари на земята. Смъртожадните навлязоха в замъка, където всички уплашено се мъчеха да се защитят.
- Авада Кедавра - Алистър насочи пръчката си към един магьосник, бягащ наблизо.
Зелената светлина го уцели и той се сгромоляса като малка парцалена кукла, готова да се подчини на най - малкото желание на притежателя си. Останалите смъртожадни се биеха наблизо. Алистър кимна на Василиса и двете се отправиха към подземието, където знаеха, че се съхраняваше меча.

Стоях в кабинета си в Министерството ,подпряла глава на юмрука си.Бях се замслила за Сириус и за момента в който се опитаха да ме убият,в нощта на смъртта му.Напреднах паметта си,но не успях да си спомня лицето на смъртожада,който ме бе нападнал...Изведнъж в стаята влетя Ремус-друг аврор:
-Хърмаяни...трябва спешно да говоря с теб!
-Какво се е случило?-попитах аз и станах от стола си
-Смъртожадите са астакували замъка на мира...трябва да ги спрем,преди да са взели още жертви!
Аз и другите аврори се магипортирахме там.Вътре бе много тъмно.
-Лумос Максима!-замахнах с пръчката си и от върха й заблестя светлина и ние продължихме.
''Вероятно търсят меча''-помислих си и изведнъж чухме гласове зад нас...

Изведнъж Алистър чу шум.
- Тихо! - заповяда тя с властен глас.
Всички замълчаха, но се чуваха само далечни гласове.
- Лумос Максима - извика Алистър и светлината освети целия коридор.
Тогава смъртожадната забеляза няколко сенки и ги посочи тихо на Василиса. Приятелката й кимна и двете се отправиха натам. След минутка Джейсън разбра, че това са аврори. Усмихна се и насочи пръчката си. След малко стигнаха точно зад тях. Алистър опря пръчката си на гърба на една от аврорките и каза много тихо:
- свалете пръчките и се предайте! Обкръжени сте.
Един от стоящите наблизо аврори се изплю в краката на смъртожадната, но това беше най - голямата му и последна грешка. С едно движение на пръчката се строполи на пода. Алистър тихо се усмихна и каза:
- е, предайте се де!

- Свалете пръчките и се предайте! Обкръжени сте.-каза някой от тях.
Ние се спогледахме.Един от приятелите ми се изплю в краката на една от тях,но ...не бе моментът за такива дейстия.Смъртожадната вдигна пръчката си и каза:
-Авада Кедавра!
След миг той се строполи на земята,точно в краката ми.Не усещах страх...а неизмерим гняв...
Кимнах на останалите и те останаха неподвижни.
- Е, предайте се де!-извика тя
Изведнъж аз извадих пръчката си и извиках:
-Петрификус Тоталус!-червен лъч се образува от върха на абаносовата ми пръчка и се насочи към една от тях,но тя отскочи лъча.
-Ние сме аврори!-извиках аз-Замъкът е обграден!
Те се споледаха а една от тях извика:

- Ха, нима смяташ, че ще ме излъжеш - присмя се Алистър.
- Хорменум Ривелио - магията на Василиса прелетя край тях. - Наистина има някой.
- Това не ни пречи да изпълним задачата си. Аз си избирам тази тук - Джейсън посочи жената, която до преди малко бе сочила с магическата си пръчка. - Учили са те да се дуелираш, нали?
Алистър кимна леко с глава, но противничката й не направи нищо. С магическата си пръчка Алистър я накара да го направи.
- Ха така. Да започваме.
- Експелиармус - аврорката не се бави.
- Да не мислиш, че с жалките си магии ще ме спреш. Сектусемпра.
Джейсън не беше сериозна. Магията й бе лесна за избягване, а и аврорката не бе слаб противник. Тя се отдръпна и запрати ново проклятие към смъртожадната. алистър се отдръпна и се изсмя зловещо.
- Нима нямаш никакви обноски? Не ми каза дори името си.

Погеднах жената срещу мен право в очите.Един от останалите аврори вдигна пръчката си и я насочи към нея,но аз я хванах и без да отмествам поглед от противничката си му казах да се отдръпне.След това казах:
-Защо искаш да научиш името ми?-попитах аз
Смъртожадната се изсмя:
-Интересно...какво лошо има в това,да знам кой възнамерявах да убия допреди малко?!?
Учудих се...имах странното чувство,че познавам жената срещу мен...имаше нещо познато в погледа й.
-Аз съм Хърмаяни Грейджър -Блек...аврор и...-не...дали знаеше,че съм министър?
Тя се обърна към мен и отвърна през смях:

- О, нашата скъпа министърка - отвърна презрително Алистър. - А ти не ще научиш скоро истинското ми име, но можеш да се обръщаш към мен с "Маскираната".
Аврорката презрително се усмихна, но не й оставаше много време. Джейсън все още не смяташе да се дуелира сериозно. Смъртожадните стояха зад нея, както и аврорите - зад Грейнджър.
- Какво чакате, биите се - заповяда властно Алистър и смъртожадните се окопитиха.
Всеки си избра противник и битката започна.
- Сега сме само аз и ти - двете започнаха да се обикалят една друга. - Да стартиране с малко. Сега ше усетиш вкуса на болката. Круцио!
Аврорката падна на земята, гърчейки се от болка. Виковете й бяха доста силни.
- Знаеш ли - вредиш на слуха ми - каза подигравателно Джейсън. - Силенцио.
Министърката млъкна, но се бореше. Скоро успя да отхвърли проклятието. Говорът й също се възвърна.

Кармен се магипортира точно зад "Маскирата" и се засмя коварно.
-О, какво виждам тук, аврорчетат май пак са решили, че могат да направят нещо. Какви празни надежди само!- каза подигравателно Розиер. След това насочи пръчката си към аврорката
-Круцио!
След това насочи вниманието си към един от другите аврори, който явно се опитваше да запрати някакво заклинение към нея, което тя веднага отблъсна.
-Авада Кедавра! -Блесна зелена светлина и аврорът не можа да са спаси и падна на земята, мъртъв.
-Кой ще е следващият!?- попита презрително Кармен.
Веднага един аврор и се нахвърли и двамата започнаха да се дуелират.
Опитната смъртожадна досега не бе губила дуел и с лекота отблъскваше заклинанията на аврора и го засипваше с по-мощни безсловести, проклятия.

Битката бе в разгара си.
- Сега сме само аз и ти - започнахме да се наобикаляме една -друга - Да стартиране с малко. Сега ше усетиш вкуса на болката. Круцио!
Болката бе ужасна.
- Знаеш ли - вредиш на слуха ми - каза подигравателно тя. - Силенцио.
Скоро заклинанието отмина.
-Експелиармус!-извиках аз и лъча я запрати на другия край на залата
-Сектусемпра-отново извика тя
-Протего!
По тялото и започнаха да се образуват множество рани и тя падна на земята,като се гърчеше заради болката си.Изведнъж друг смъртожаден ме нападна в гръб,но само с едно замахване на пръчката ми дебели въжета се обвиха около него.В този миг друго бе привлязокло вниманието ми:Алистър се бе съвзела,но сега стоеше срещу мен,сложила пръчката си в джоа на мантията.След миг тя започна:

- Сега искаш ли да видиш един фокус? - запита Алистър. - Инкарцерус.
Джейсън бе опитвала това и знаеше, че ще успee. Магическата й пръчка се завъртя и изстреля дебели въжета към Хърмаяни. Те я овързаха здраво и смъртожадната извади пръчката си.
- Харесва ли ти? почти като истинска магия, нали? - саркастично говореше Джейсън.
Зад нея един аврор се опита да я спре, но Алистър го повали с безсловесно заклинание.
- Не се научихте - жената поклати глава. - Хей, Кармен, остави ми аврора, с който се бориш.
- Защо? - учуди се Розиер.
- Трябва ми - сепна се Джейсън.
Розиер се усмихна и извика към аврора:
- Левикорпус
Той мигновено увисна във въздуха. Джейсън отново се обърна към Грейнджър, която се бе освободила.
- Сега, Грейнджър, кажи ми - чистокръвна ли си или не?

Знаех,че това далеч не е последната ни битка с ''Маскираната''.Продължаваше да ме измъчва чувството,че познавам тази жена и съм я виждала и на друго място.Какво ставаше тук?Изведнъж се подсмихнах на Алистът и ...изчезнах.Магипортирах се в другия край на помещението.Пон лицето й се появи лека усмивка,тя също знаеше,че щяхме да се изправим една срещу друга в още битки...
Изведнъж тя се озова срещу мен с пръчка,насочена към главата ми.
-Предайте се,Грейнджър!
-Никога!извиках аз-Круц...
Бяхме прекъснати от силен шум.В помещението бяха нахълтали още аврори и стояха с вдигнати пръчки срещу смъртожадните.На мраморния под лежаха безжизнените тела на приятелит ми и някои смъртожади.Погледнах Алистър право в очите,а,като двете едновременно свалихме пръчките си и ги насочихме към земята,а тя каза:

ПОНЕЖЕ СЕ ПОЛУЧАВА РП НА ДВЕ МЕСТА ПРИКЛЮЧВАМ РПто ТУК.

- Ха, имам по - важна работа. Но пак ще се срещнем, помнете ми думите, Грейнджър.
След това Алистър кимна на смъртожадните и те свалиха пръчките си. След като аврорите стояха безмълвни Джейсън нетърпеливо повика със себе си Кармен и Василиса. Те веднага се присъединиха и напуснаха под погледите на всички. Започнаха да се изкачват по стръмни дървени стълби и след петнайсет минути спряха пред врата от масивно дърво.
- Бомбарда Максима - насочи пръчката си Алистър.
Вратата рухна и се откри прелестния меч. Той блестеше под светлината, запалена от магическата пръчка на Кармен. Главната смъртожадна се приближи и бавно пое меча. Вдигна го победоносно и заповяда на всички да се магипортират до скривалището. Тя, сама, тръгна към министерството.

Магипортирах се пред замъка на мира сред бял дим,заедно с останалите аврори.Там вече ме очакваше Алистър,която стоеше пред рухналата врата.
-Да вървим-кимнах аз и влязохме вътре
Щом присъпихме в помещението се разпръснахме.Изведнъж аз спрях посредата на залата и докоснах с ръка мястото пред себе си.Спомних си,че тук бе убит е един от аврорите...Колко хора загинаха по вина на смъртожадните този ден...това не бе честно...усетих как тъгата ми се смесва с неописуем гняв.Алистът стоеше малко зад мен и Ремус...след миг чухме шум...