Хари Потър и порталът

Малко (всъщност не чак толкова) фенфикче на Хари Потър.

Глава Първа - Дневникът на Дерек Уилърд

- Здравей, Хари! - тихият глас на Хърмаяни се чу в празната къща.
Тя и Рон бяха дошли, за да почетат четвъртата година от смъртта на Сириус. Бяха се събрали в къщата на семейство Блек. Хари, Хърмаяни, Рон и Джини. Четиримата приятели седяха безмълвни край камината и набюдаваха весело играещите пламъци. От очите на всички се стичаха сълзи и образуваха мокри пътечки по лицата им. Чу се тихо позвъняване и в коридора екнаха писъците на портрета на майката на Сириус:
- Родоотстъпници и мътнороди...
- В името на Мерлин, млъкни - изкрещя ядосано Хари. - Днес е годишнина от смъртта на сина ти, Сириус.
- Този предател не можеше да се нарече мой син.
Хари не искаше да слуша повече. С едно замахване на пръчката я накара дда млъкне и отвори вратата.
- Хари, аз...толкова съжалявам! - чу се гласът на Моли Уизли. - Сириус бе прекрасен човек.
Идващия господин Уизли само потвърди с кимване на главата.
- Благодаря ви! - едва успя да промълви момчето.
След минути всички седяха край камината. Джордж, Пърси и, кой знае защо, Мъкгонъгол. Пълна тишина цареше в стаята. Никой не можеше и не знаеше какво да каже. Тогава, с тихо "Пук", пред тях се магипортира Крийчър.
- Господарю, Крийчър носи важна новина.
- Слушаме те, Крийчър - каза Хари.
Останалите само кимнаха.
- Господарю, Крийчър узнал, че има дневник, който може да съживява мъртвите. Трябвало обаче да се намери и порта, някъде далече на север. Там можело да съживиш любимия си човек.
- И къде е сега този дневник, Крийчър? - попита тихо Рон.
Духчето се усмихна и извади малък опърпан дневник. Хари го грабна от ръката му и го разтвори. Страниците бяха пожълтели и трудно се четяха. Мастилото бе доста избледняло, но все пак Хари успя.
- Някъде, накрай света, над един дълбок океан, наречен Северен, на една висока скала, се намира чуден портал, който връща мъртвите. Само произнесете "Ретърно Аверте" пред портала с дневника в ръка и можете да върнете любимия си човек, за когото трябва съсредоточено да мислите - Хари прочете това на глас.
Нататък написаното не се четеше. Името на притежателя бе Дерек Уизлърд, но това не им говореше нищо. Дори Хърмаяни не знаеше кой е той. Всички обаче разбираха отлично написаното в дневника.

Глава втора
Предложението

Наученото от дневника бе разсеяло всички. Сега по двойки или по тройки присъстващите се бяха разпръснали и говореха за чутото. имаше обаче две дами, които не обсъждаха това. Мъкгонъгол и Хърмаяни. Те бяха седнали в ъгъла и си говореха тихо.
- Искаше ми се да се върна отново в Хогуортс - въздъхна умницата.
- Знаеш ли, мисля че е възможно - помисли малко Мъкгонъгол.
- Н...наистина ли? - Хърмаяни не можеше да повярва.
Навсякъде се чуваше шум, а само двете мълчаха. Мъкгонъгол се усмихваше, което бе нещо необичайно за нея.
- Професор Флитуик иска да се оттегли и да се пенсионира.
- Но защо? - Грейнджър бе доста учудена.
Професорката се замисли за момент, но реши, че не иска да говори за това.
- Както знаеш аз съм директорка след като професор Дъмбълдор..., след като професор Снейп загина. Така че имам правомощията да назначавам ученици. Според мен ти си най - подходящата за тази длъжност.
- Но не отговорихте на въпроса ми - упорстваше момичето.
- Ще разбереш по - късно - Мъкгонъгол бе непреклонна. - Приемаш ли?
- Аз...да...разбира се.
- Чудесно, ще те очаквам на 1 Септември в Хогуортс.
Минерва стана, каза довиждане на всички и се запъти към коридора. Там екнаха писъците на майката на Сириус, но след минута заглъхнаха. След минута се чу затварянето на входната врата. Хърмаяни остана замислена върху поредицата от необичайни събития. Не знаеше обаче, че я очакват още доста приключения.

» Хари потър и порталът - коментари
» Къщата нa сем. Потър